Иван Стамболов-Сула: Как да си изберем политическа марионетка
Иван Стамболов-Сула
През целия си към този момент не толкоз къс политически живот последният инженерен план - ПППП - не съумя да откри своето лице. Дори не се престори, че го търси. Вероятно тъй като с неговия пиар са били натоварени правилни и заслужили хора, а правилните и заслужилите хора рядко са кадърни.
Да вземем дори и последното лого и последната визия на новото обединяване на „ положителните сили “.
Никакъв усет, никакво възприятие за хармония, за форма, за цвят, за комбинация, за баланс сред фигурите. Никаква концепция, никакво обръщение. Техническото осъществяване е на равнище юноша, който за първи път отваря Photoshop или на каквото там се упражнява. Защо дават мотив да им се подиграват за леви ръце и меки китки? Тотална семиотична обърканост. На всичкото от горната страна се оказа, че даже и това не са измислили, а са го взели от другаде.
Аматьорска е и останалата част от пиар тактиката. От самото си начало тя се гради само на „ помитане на статуквото “. Главната цел е „ унищожаването на врага “. Всичко, което се подрежда в близост като постна гарнитура – мостове над Дунав, тунели под Стара планина, цех за електрически автомобили и прочие – е нескопосано, неубедително дори по стандартите на телефонен лъжец от малцинствата. А че врагът в тази ситуация е ГЕРБ, е просто стичане на събитията, можеше да бъде всеки различен на власт все още на старта на интервенцията „ Вдигнат пестник “.
И все пак, макар всичките си провали, макар всичките кавги, макар че нейното държавно управление беше свалено с избор на съмнение, ПППП продължава да демонстрира положителни изборни резултати. Защо? Това е по този начин, тъй като е марионетка. Хора, надалеч по-умни и по-добре осведомени от мен, са казвали, че в случай че спре външният напън, новият инженерен план няма да просъществува и една седмица в български условия.
Нека си го признаем с печал: действителностите са такива, че България доста мъчно може да се ръководи от нещо друго, а не от нечия марионетка. Днешните властници са марионетки, а същинските субекти на властта са някъде другаде, в някакви сенчести подмоли. Изключенията са редки, инцидентни и когато се появят такива, те незабавно концентрират върху себе си както голяма национална обич, по този начин и голяма национална ненавист.
Чии марионетки биха могли да ръководят България? Възможните разновидности за кукловоди са три:
1. Локални деребеи с произход в комунистическата Държавна сигурност (т. нар. за съзвучие „ олигарси “). Мнозина от тези, които, нагледно казано, „ получиха куфарчетата “ незабавно след 1989, мнозина от тези, на които подариха сочни части от стопанската система под формата на приватизация, се провалиха заради дивотия и несръчност. Други обаче демонстрираха упорита борбеност и буржоазен усет и умножиха добитото. Именно те в този момент са икономическият хайлайф на нацията. У тях се намира основна част от целокупното благосъстояние. Олигарсите не са едносъставен индивид, сред тях също има конкуренция, движена в множеството случаи от лакомия, и това сигурно се отразява на политическия живот.
Съвсем обикновено е обществата да се ръководят от прослойките, които управляват ресурсите. Винаги е било по този начин под една или друга форма. Олигарсите или ще ръководят персонално като сенаторите в епохата на Римската република, или посредством подставени лица – марионетки. Второто е доста публикувано в демократичния свят, тъй като съдържа безспорни улеснения. Когато ръководи посредством марионетка, олигархът не носи отговорност за политическите решения, които в действителност идват от него, марионетката единствено ги прокарва, нито пък се изхабява имиджът му, до момента в който имиджът на марионетката е краткотраен и нормално трае доникъде на настоящия мандат. Най-сетне, когато ръководи посредством марионетка и тази марионетка се явява на избори, олигархът култивира у електората неправилното усещане, че той, народът, е „ суверен “ и действителен индивид на властта.
Други вероятни кукловоди са световните политически играчи, които са в непрестанно състезание за сфери на въздействие и такива като нас се люшкат като леки луни сред плътни гравитационни полета. Глобалните играчи са склонни да влагат в национални марионетки, а пък националните марионетки са склонни с вкус да усвояват инвестицията. Понякога се получава карикатурната обстановка, че политическата битка в дадена страна е просто конфликт сред марионетките на разнообразни световни играчи. В този ред на мисли другите два типа кукловоди у нас са, както следва:
2. Източни. Това е Русия. На изток към момента не се обрисува различен кандидат за въздействие по нашите географски ширини, до момента в който Китай си трае и тихомълком изкупува пристанища.
Русия е доста необикновен случай и връзките ни с нея са комплицирани. Тя поддържа някаква относителна целокупност посредством фантастичната митология, която сама основава за себе си. Раздирана от всевъзможни лъжеучения, ереси и секти, влачеща трагичния неуспех на комунизма от Ленински вид (болшевизма), Русия се нуждае от някаква заварка и е решила след комунизма това да бъде православието. Православието, с изключение на всичко друго, легитимира и налудничавата ѝ рекламация да бъде „ Трети Рим “, т.е. правоприемник и правоприемник на Римската империя, на Цезарите, василевсите и всичко останало.
Освен на православието, Русия се изживява като покровител и на славянството. Панславизмът е нейно откритие с общителното подпомагане на лукави савойски дипломати, искащи да я трансфорат в цитадела на консерватизма и да я опълчват на надигащия се на запад демократизъм. Русия се храни със личния си империализъм и месианските си халюцинации.
Към България Русия изпитва някаква особена ревнивост. Като че ли изпитва даже някакъв комплекс, тъй като, както полунашега някой беше написал, „ в исторически проект единственият сполучлив план на България е Русия “. Руснаците няма да ни простят, че в духовно и цивилизационно отношение произлизат от нас и няма да се откажат да търсят политическо въздействие тук, даже и тогава, когато в действителност не им би трябвало. Това е хранителната основа на източните марионетки. Русия има и някакъв садистичен афинитет към тоталитаризма, тиранията и неглижирането на хуманизма, което прави нейните марионетки ненапълно антипатични.
От своя страна Западът пресметливо регистрира сферите на въздействие и всяко уголемение на неговата е добре пристигнало. Но има и друго. Западът и изключително в американската си редакция е мощно протестантски, което го прави скучен за хора с друга духовна настройка. Досаден е не на последно място и поради това, че е захласнат от настойчив мисионерски ентусиазъм. Той желае всички да са като него. За тяхно положително. Съединените щати имат големи фондации, през които минават десетки милиарди с едничката цел да изнасят където могат по света демократична парламентарна народна власт. А този експорт върви и с експорт на идеология, целяща за няколко генерации да сътвори нов световен човек – елементарно управляем, едва нападателен, идеологически безразличен, егоистичен индивидуалист и потребител с „ правà “. Един глобализиран свят се управлява по-лесно и е по-комфортен за транснационалните корпорации.
В по-незначителните страни като нашата Западът отглежда своите политически марионетки със същата надменност, както и Изтокът, без никаква грижа за същинските ползи на локалното население. Но това, че дадена страна ще бъде ръководена от нечии политически марионетки, към момента не е „ болежка за умиралка “. Има обаче огромен звук в ефира, който заличава съвсем всяка аналогия сред първичния план и крайния резултат. И тук е драмата с политическите марионетки. Представете си, че някой дълбокомъдър презокеански пълководец пожелае да подреди картите по този начин, че да се оправи един път вечно с Руското въздействие в България, както за своя изгода, по този начин и за изгода на българския народ, на транснационалните корпорации и на югоизточния фланг на НАТО. Чудесно! Истинският пълководец обаче не избира марионетките персонално, тъй като няма време, пък и за територия като нашата надали си заслужава, а делегира това обвързване на някой служител. И в случай че чиновникът е като Херо Мустафа, то и марионетката ще е като ПППП или както там се назовава най-новото им обединяване с Демократична България. Смущението идва оттова, че и петоразредният служител, и марионетката си имат някаква своя стратегия за осъществяване, друга от авансово поставената задача. Всеки си има свои проекти, своя спекулация, с изключение на наложително спуснатата от горната страна. Така и най-хубавите планове могат да завършат с карикатурни резултати. Така марионетките могат да заживеят собствен живот за смут на основателите си.
Вижте по какъв начин тръгнахме от някакво си лого и до каква степен стигнахме! Абе внимавайте с тези лога, бе! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник
През целия си към този момент не толкоз къс политически живот последният инженерен план - ПППП - не съумя да откри своето лице. Дори не се престори, че го търси. Вероятно тъй като с неговия пиар са били натоварени правилни и заслужили хора, а правилните и заслужилите хора рядко са кадърни.
Да вземем дори и последното лого и последната визия на новото обединяване на „ положителните сили “.
Никакъв усет, никакво възприятие за хармония, за форма, за цвят, за комбинация, за баланс сред фигурите. Никаква концепция, никакво обръщение. Техническото осъществяване е на равнище юноша, който за първи път отваря Photoshop или на каквото там се упражнява. Защо дават мотив да им се подиграват за леви ръце и меки китки? Тотална семиотична обърканост. На всичкото от горната страна се оказа, че даже и това не са измислили, а са го взели от другаде.
Аматьорска е и останалата част от пиар тактиката. От самото си начало тя се гради само на „ помитане на статуквото “. Главната цел е „ унищожаването на врага “. Всичко, което се подрежда в близост като постна гарнитура – мостове над Дунав, тунели под Стара планина, цех за електрически автомобили и прочие – е нескопосано, неубедително дори по стандартите на телефонен лъжец от малцинствата. А че врагът в тази ситуация е ГЕРБ, е просто стичане на събитията, можеше да бъде всеки различен на власт все още на старта на интервенцията „ Вдигнат пестник “.
И все пак, макар всичките си провали, макар всичките кавги, макар че нейното държавно управление беше свалено с избор на съмнение, ПППП продължава да демонстрира положителни изборни резултати. Защо? Това е по този начин, тъй като е марионетка. Хора, надалеч по-умни и по-добре осведомени от мен, са казвали, че в случай че спре външният напън, новият инженерен план няма да просъществува и една седмица в български условия.
Нека си го признаем с печал: действителностите са такива, че България доста мъчно може да се ръководи от нещо друго, а не от нечия марионетка. Днешните властници са марионетки, а същинските субекти на властта са някъде другаде, в някакви сенчести подмоли. Изключенията са редки, инцидентни и когато се появят такива, те незабавно концентрират върху себе си както голяма национална обич, по този начин и голяма национална ненавист.
Чии марионетки биха могли да ръководят България? Възможните разновидности за кукловоди са три:
1. Локални деребеи с произход в комунистическата Държавна сигурност (т. нар. за съзвучие „ олигарси “). Мнозина от тези, които, нагледно казано, „ получиха куфарчетата “ незабавно след 1989, мнозина от тези, на които подариха сочни части от стопанската система под формата на приватизация, се провалиха заради дивотия и несръчност. Други обаче демонстрираха упорита борбеност и буржоазен усет и умножиха добитото. Именно те в този момент са икономическият хайлайф на нацията. У тях се намира основна част от целокупното благосъстояние. Олигарсите не са едносъставен индивид, сред тях също има конкуренция, движена в множеството случаи от лакомия, и това сигурно се отразява на политическия живот.
Съвсем обикновено е обществата да се ръководят от прослойките, които управляват ресурсите. Винаги е било по този начин под една или друга форма. Олигарсите или ще ръководят персонално като сенаторите в епохата на Римската република, или посредством подставени лица – марионетки. Второто е доста публикувано в демократичния свят, тъй като съдържа безспорни улеснения. Когато ръководи посредством марионетка, олигархът не носи отговорност за политическите решения, които в действителност идват от него, марионетката единствено ги прокарва, нито пък се изхабява имиджът му, до момента в който имиджът на марионетката е краткотраен и нормално трае доникъде на настоящия мандат. Най-сетне, когато ръководи посредством марионетка и тази марионетка се явява на избори, олигархът култивира у електората неправилното усещане, че той, народът, е „ суверен “ и действителен индивид на властта.
Други вероятни кукловоди са световните политически играчи, които са в непрестанно състезание за сфери на въздействие и такива като нас се люшкат като леки луни сред плътни гравитационни полета. Глобалните играчи са склонни да влагат в национални марионетки, а пък националните марионетки са склонни с вкус да усвояват инвестицията. Понякога се получава карикатурната обстановка, че политическата битка в дадена страна е просто конфликт сред марионетките на разнообразни световни играчи. В този ред на мисли другите два типа кукловоди у нас са, както следва:
2. Източни. Това е Русия. На изток към момента не се обрисува различен кандидат за въздействие по нашите географски ширини, до момента в който Китай си трае и тихомълком изкупува пристанища.
Русия е доста необикновен случай и връзките ни с нея са комплицирани. Тя поддържа някаква относителна целокупност посредством фантастичната митология, която сама основава за себе си. Раздирана от всевъзможни лъжеучения, ереси и секти, влачеща трагичния неуспех на комунизма от Ленински вид (болшевизма), Русия се нуждае от някаква заварка и е решила след комунизма това да бъде православието. Православието, с изключение на всичко друго, легитимира и налудничавата ѝ рекламация да бъде „ Трети Рим “, т.е. правоприемник и правоприемник на Римската империя, на Цезарите, василевсите и всичко останало.
Освен на православието, Русия се изживява като покровител и на славянството. Панславизмът е нейно откритие с общителното подпомагане на лукави савойски дипломати, искащи да я трансфорат в цитадела на консерватизма и да я опълчват на надигащия се на запад демократизъм. Русия се храни със личния си империализъм и месианските си халюцинации.
Към България Русия изпитва някаква особена ревнивост. Като че ли изпитва даже някакъв комплекс, тъй като, както полунашега някой беше написал, „ в исторически проект единственият сполучлив план на България е Русия “. Руснаците няма да ни простят, че в духовно и цивилизационно отношение произлизат от нас и няма да се откажат да търсят политическо въздействие тук, даже и тогава, когато в действителност не им би трябвало. Това е хранителната основа на източните марионетки. Русия има и някакъв садистичен афинитет към тоталитаризма, тиранията и неглижирането на хуманизма, което прави нейните марионетки ненапълно антипатични.
От своя страна Западът пресметливо регистрира сферите на въздействие и всяко уголемение на неговата е добре пристигнало. Но има и друго. Западът и изключително в американската си редакция е мощно протестантски, което го прави скучен за хора с друга духовна настройка. Досаден е не на последно място и поради това, че е захласнат от настойчив мисионерски ентусиазъм. Той желае всички да са като него. За тяхно положително. Съединените щати имат големи фондации, през които минават десетки милиарди с едничката цел да изнасят където могат по света демократична парламентарна народна власт. А този експорт върви и с експорт на идеология, целяща за няколко генерации да сътвори нов световен човек – елементарно управляем, едва нападателен, идеологически безразличен, егоистичен индивидуалист и потребител с „ правà “. Един глобализиран свят се управлява по-лесно и е по-комфортен за транснационалните корпорации.
В по-незначителните страни като нашата Западът отглежда своите политически марионетки със същата надменност, както и Изтокът, без никаква грижа за същинските ползи на локалното население. Но това, че дадена страна ще бъде ръководена от нечии политически марионетки, към момента не е „ болежка за умиралка “. Има обаче огромен звук в ефира, който заличава съвсем всяка аналогия сред първичния план и крайния резултат. И тук е драмата с политическите марионетки. Представете си, че някой дълбокомъдър презокеански пълководец пожелае да подреди картите по този начин, че да се оправи един път вечно с Руското въздействие в България, както за своя изгода, по този начин и за изгода на българския народ, на транснационалните корпорации и на югоизточния фланг на НАТО. Чудесно! Истинският пълководец обаче не избира марионетките персонално, тъй като няма време, пък и за територия като нашата надали си заслужава, а делегира това обвързване на някой служител. И в случай че чиновникът е като Херо Мустафа, то и марионетката ще е като ПППП или както там се назовава най-новото им обединяване с Демократична България. Смущението идва оттова, че и петоразредният служител, и марионетката си имат някаква своя стратегия за осъществяване, друга от авансово поставената задача. Всеки си има свои проекти, своя спекулация, с изключение на наложително спуснатата от горната страна. Така и най-хубавите планове могат да завършат с карикатурни резултати. Така марионетките могат да заживеят собствен живот за смут на основателите си.
Вижте по какъв начин тръгнахме от някакво си лого и до каква степен стигнахме! Абе внимавайте с тези лога, бе! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ